С какво помагам  при подагра
При подагра помагам прилагайки билки за пиене, приготвени по наша наследствена рецепта.

Причини за появата на подагра
Подаграта е заболяване, свързано със смущения на обмяната на нуклеопротеините и пикочната киселина и клинично се характеризира с остри, болезнени, повтарящи се пристъпи, с подуване на ставите и с отлагания в тъканите на неразтворими уратни соли. Тя е известна още от древността. Подаграта е заболяване предимно на възрастните мъже. Наблюдава се най-често между 35-50 годишна възраст. У жените се среща по-рядко, и то след менопаузата; у тях взема по-често атипични форми. Подаграта е заболяване на хората които водят сит и застоял живот. Причините за смущения в нуклеопротеидите могат да бъдат: консумацията на много месо, дефект в обмяната на веществата, увреждане на бъбреците /затруднено излъчване на урати от бъбреците/ и при фамилна обремененост.

Процес на развитие на подаграта
Подаграта протича под две форми - остра и хронична. Хроничната подагра най-често е вторична по отношение на  острата и с течение на времето причинява редица болестни промени във вътрешните органи, които често видоизменят картината и придават атипичен вид на заболяването.

Остър подагричен пристъп.  Подагричната криза започва внезапно най-често през ноща, към полунощ или към разсъмване, след някое обилно нахранване или някое психично вълнение, след прекомерно физическо усилие или някоя травма.  В някои случаи кризата започва без  продромални, а в  други с продромални  явления, като гадени,  отпадналост, главоболие, сърцебиене и др. Болният се събужда от силна болка, локализирана в метатарзо-фалангеалната става на големия пръст на крака, най-често от ляво. Ставата се подува и е зачервена, става лъскава и топла. Болката бързо става много силна и жестока. Най-лекото докосване още повече я засилва.Тя се разпространява по целия крайник,  понякога чак до кръста.  Болният напразно търси  удобно положение,  за да успокои болката си. Той е възбуден, неспокоен,  често със зачервено лице и  хиперемирани конюнктиви. Температурата се повишава до 38-39 градуса,  понякога и до 40  градуса.  Често около ставата се виждат екхимотични петна и  разширени венички.  Постепенно  с отминаване на ноща  болката затихва и  става поносима, температурата се понижава до нормалното си ниво, но ставата остава  още зачервена и подута.  На следващата нощ по същото време  болките и трескавото състояние  се повтарят и  отново затихват към ръзсъмване.  По този начин пристъпите се повтарят около пет-шест пъти,  намалявайки постепенно силата си.  Пристъпите се придружават често с  някои сърдечно - съдови смущения:  сърцебиене, тежест в областта на сърцето, или  с някои стомашни  или  чернодробни смущения: обложен език,  запек, лош дъх,  болезненост в  епигастрия /горната част на корема/,  леко увеличение на черния  дроб.

След първите пристъпи, които траят 5-6 дни, рядко до 10-15 дни, предишното състояние на болния се възтановява. Ставата обаче може да остане още за известно време болезнена при ходене. Първата криза от няколко пристъпа може да остане единствена и повече да не се повтори; често обаче кризата се повтаря. Интервалът между двете кризи е различен при различните болни, но е обикновено доста дълъг - до 2 години. По-късно при следващо повторение на пристъпите интервалите могат да станат по-кратки. Постепенно с преминаването на заболяването в хроничен стадий пристъпите стават по-малко болезнени, но за сметка на това по-голям брой стави се засягат: ставите на двата големи пръста на краката, глезенните стави, колената.

Изследването на урината през време на пристъпа не показва увеличение на пикочната киселина. Пикочната киселина се увеличава към 4-5 ден, когато настъпва прекратяване на острите пристъпи. Урицемията е повишена на около 10 мг.% вместо 3-4 мг.%, колкото е нормално.

Острите подагрични пристъпи могат протекат атипично. Пристъпите могат още от начало да засегнат повече стави /пилиартикуларна форма/ или вместо ставата на големия пръст може да бъде включена някоя друга става на долния крайник. Понякога пристъпът протича без температура и без подуване и зачервяване на ставата /астенична форма/. В трети случай болката е слаба, подуването е незначително, поради което се мисли не за подагра, а за навяхване на пръста или за ревматизъм. За да се диагностира подаграта при тези форми, ще трябва да се имат предвид нощната поява на болката, отокът и зачервяването на ставите, периартикуларното венозно разширение, слабата фебрилност и краткотрайност /5-6 дни/ на пристъпния период.

Хронична подагра. Подаграта може да бъде хронична още от началото на развитието си или вторично да се хронифицира от острата подагра, при която пристъпите зачестяват, стават неправилни и продължителни. Характерно е, че при хроничната форма на подаграта се появяват нови пристъпи, преди още да са изчезнали старите. Болката, оточността и зачервяването отслабват по сила, но стават постоянни. Един важен и характерен признак се появява в този стадий, който улеснява диагнозата - подагрените тофи /представляват плътни възелчета/ съдържащи кристали от пикочна киселина (продуктите от нарушената обмяна на нуклеопротеидите с повишаване в серума на кръвта нивото на пикочната киселина  и нейните соли /амониеви и натриеви урати/ ).  Подагрените тофи се появяват  неусетно между  кризите или към края им.  Понякога появяването им се  придружава с локална болка и възпаление.  Тофите съдържат главно натриеви урати и могат да изчезнат чрез изтичане на  съдържанието им  под формата на белезникава  материя през малка фистулка  върху изтънялата кожа.  Но често  на мястото на изчезналите възли се  образуват нови.  В по-голямата си част тофите се  втвърдяват в разтояние на няколко седмици.  Образуват се в  дълбочината на подкожието и в такива области,  където кожата покрива някоя хрущялна повръхност или някоя става /най-често по ръба на мидата на ухото, а по-рядко по носа,  клепачите, ставите на пръстите/.  Не  винаги  тофите обаче са подкожни;  те могат да се развият в ставите,  като ги деформират и в такъв случай да пречат на движението. Постепенно с развитието на подаграта тофите  се увеличават, инфилтрират ставите,  обезформат ги и  понякога им придават чудовищен вид,  например на торба, пълна с орехи. Подаграта не е заболяване  само на ставите. Тя  засяга целия организъм. Подаграта може да протече с остри извънставни смущения през време на пристъпите или извън тях, като стомашно-чревни явления /болки, диарии/, сърдечни прояви /смущения в ритъма, стенокардия (гръдна жаба - гръдна болка, вследствие на намаления кръвоток към сърдечния мускул)/ и нервни признаци (главоболие, спастична хемиплегия /загуба на движение в едната половина на тялото/, афазия /пълна или частична загуба на речта/ и др.). Много по-характерни са прогресивно развиващите се хронични подагрени извънставни смущения, от които най-чести са бъбречните и след тях сърдечно-съдовите, храносмилателните и др.